139
Ей, още при слънчев изгрев
Строфа 1
Ей, още при слънчев изгрев
все същият сладък напев;
душата ми пее безспир
за мира, Божия мир!
все същият сладък напев;
душата ми пее безспир
за мира, Божия мир!
Припев:
Мир, сладък мир,
чуден си от Бога дар!
О, сладък мир, пречуден мир,
от Бога най-благий дар!
чуден си от Бога дар!
О, сладък мир, пречуден мир,
от Бога най-благий дар!
Строфа 2
Кога се Бог в мен възцари
и чудния мир ми дари,
о, радост е дивна и пир
във мира, Божия мир!
и чудния мир ми дари,
о, радост е дивна и пир
във мира, Божия мир!
Строфа 3
Кога в блаженство и покой стоя
аз при Спасител мой,
таз песен все пея
безспир за мира, Божия мир!
аз при Спасител мой,
таз песен все пея
безспир за мира, Божия мир!
Likely a translation of an English gospel song about the peace of God; precise original source not conclusively identified in standard hymnological references.