138 ~ Радост нечута затрепва у мен
1
Радост нечута затрепва у мен, щом за Исуса си спомня блажен; Той ми е извор на всяко добро, вред ме придружва с любящо око!
Припев:
Радвам се аз, че любезний Спас ме е възлюбил и опростил! Радвам се аз в тоз молитвен час да срещна моя Спас!
2
Често увличам се аз във света и тъй забравям Исуса Христа; с радост се хвърлям в ръцете Му аз, щом пак си спомня за милия Спас!
3
Колко ме люби, кой може каза? Той от небето за мене слезна и от любов бе на кръст прикован, аз - грешен - чрез туй да съм оправдан!
4
Тука намирам аз мир и покой, щом Господ Исус ме знае за Свой; врагът душевен избягва в тоз час, щом срещу него излезе мой Спас!
5
Най-сетне горе в небесния двор сладко ще пея със ангелски хор; тази пречудна любов аз тогаз ще гледам в лика на милия Спас!