148 ~ Пустиня е душа без идеал
1
Пустиня е душа без идеал, съгрян от любовта; едничка нея благий Бог създал да бъде фар в света!
2
Едничка тя е мощна да възпре издигнатия меч и в мир злочестий свят да събере със свойта блага реч!
3
Издига тя душа ни да лети към тихи небеса, тъй както лъчът дига в висоти сребристата роса.
4
В световний мрак гори без жертвен дим едничък нейний плам; кат’ тайнствен факел, жив, неугасим, тя свети в наший храм.
5
Едничка тя не тъпче със пета превита, слаба тръст и носи с тиха прошка на уста Голготский тежък кръст!